Белгийските затвори - инкубатор за терористи?
31-годишният белгиец Бенямин Х. е лежал доста пъти в пандиза - за кражби, опиати и оказване на опозиция. Общо 15 години от живота си е прекарал зад решетките. В края на май този причинител на по-дребни закононарушения се трансформира в палач: пуснат в къс отпуск от пандиза той простреля измежду бял ден в Лиеж две полицайки и инцидентен минувач. Прокуратурата заведе разследване за тероризъм - има данни за това, че в пандиза Бенямин Х. е контактувал с радикални ислямисти, и по този начин се е радикализирал.
Радикализирането като „ тактика за оцеляване “
„ Ситуацията е пагубна “, споделя Лоран Лардино. Дълги години синдикалистът е бил надзорник в пандиза в Брюксел. „ Условията в нашите затвори са безчовечен. Няма задоволително личен състав - надзиратели, болногледачи, психолози и обществени служащи. Отпусканите средства са незадоволителни и пандизите са хронично претъпкани “, споделя той. Това се удостоверява и от няколкото неоправдателни присъди на Европейския съд в Страсбург поради неприятните условия в белгийските затвори.
„ Държим тези хора в килиите им по 22 часа дневно - без да имат опция за някакви занимания, за някакво образование и без никаква вероятност. По този метод ние сами забъркваме един взривоопасен коктейл “, споделя още Лардино. И е разумно, че при тези обстоятелства пандизчиите се радикализират.
„ В началото това е един тип тактика за оцеляване “, добавя Винсент Серон, който изследва радикалните ислямистки мрежи в белгийските затвори. Криминологът твърди, че пандизчиите получават единствено най-необходимото, а за всички екстри, като малко по-разнообразна храна или тв приемник, би трябвало да си заплащат. Особено тези от излежаващите присъди, които не разполагат със средства, са принудени да си търсят настойници измежду другите жители на пандиза, с цел да си обезпечат малко повече комфорт. По-късно важна роля стартират да играят религията и идеологията.
Надзирателите са претрупани
Според Винсент Серон, единствено един на всеки двайсет затворници в Белгия се радикализира или е заплашен от радикализиране. Независимо от това белгийското държавно управление би трябвало да огледа по-сериозно на въпроса и да обезпечи съответно финансиране и обучение на личния състав в пандизите. А той би трябвало да бъде подготвен по този начин, че да може да разкрива в точния момент кои пандизчии съставляват евентуална заплаха, и да дават тази информация на управляващите. Държавата обаче не отпуска задоволително средства за образование на надзирателите, а психолозите и обществените служащи не са в положение да наблюдават развиването на затворниците или пък да завоюват тяхното доверие.
Лоран Лардино дълги години е работил като затворнически надзорник
Властите във френскоговорящата чест на Белгия откриха гореща телефонна линия. Затворниците могат да се обаждат непринудено и анонимно, в случай че желаят да се измъкнат от радикалните среди. Психолози, обществени служащи и духовници се грижат за такива пандизчии. „ Ние не можем да принудим никого да промени убежденията и възгледите си. Но можем да се намесим, в случай че това е желанието на даден пандизчия, или по напътствие на някой арбитър “, споделя виновният за плана районен министър Рашид Мадран.
По-добри условия за радикализирани пандизчии
От стартирането на самодейността през 2017 година до през днешния ден повече от 100 пандизчии са се възползвали от нея и са поискали да употребяват услугите на психолози и социални работници. Около 40 случая към този момент са завършени. „ Мисля, че сме на верен път “, споделя министърът. Ако обаче управляващите желаят да предотвратят това, дребните нарушители да се трансформират в терористи в пандизите, те би трябвало да им обезпечат занимания. А това е работа на държавното управление, безапелационни са специалистите.
Рашид Мадран, министър на районното ръководство във Валония
Още от първия ден пандизчиите би трябвало да могат да се занимават със спорт, просвета и да се образоват. „ Това би била най-хубавата предварителна защита “, споделя Мадран. Законовата база съществува от дълго време: през 2005 година Белгия одобри съответния закон, само че дотук съвсем нищо не е направено. След атентата в Лиеж белгийският министър на правораздаването Коен Грийнс разгласи, че счита да приключи практиката пандизчиите да бъдат пускани в къс отпуск. А специалистите неотложно разкритикуваха концепцията. „ Случилото се е ужасяващо и трагично. Но този случай не трябва да става мотив за още по-голямо орязване на правата на пандизчиите “, споделя по този мотив Лоран Лардино.
Според криминолога Винсент Серон, това е крачка в неправилната посока. „ Отпуските дават опция на пандизчиите да се приготвят за реинтеграция в обществото “, споделя той. По-скоро би трябвало да бъде усъвършенстван обменът на информации сред надзиратели, психолози, съдии и силите за сигурност, добавя Серон.
Радикализирането като „ тактика за оцеляване “
„ Ситуацията е пагубна “, споделя Лоран Лардино. Дълги години синдикалистът е бил надзорник в пандиза в Брюксел. „ Условията в нашите затвори са безчовечен. Няма задоволително личен състав - надзиратели, болногледачи, психолози и обществени служащи. Отпусканите средства са незадоволителни и пандизите са хронично претъпкани “, споделя той. Това се удостоверява и от няколкото неоправдателни присъди на Европейския съд в Страсбург поради неприятните условия в белгийските затвори.
„ Държим тези хора в килиите им по 22 часа дневно - без да имат опция за някакви занимания, за някакво образование и без никаква вероятност. По този метод ние сами забъркваме един взривоопасен коктейл “, споделя още Лардино. И е разумно, че при тези обстоятелства пандизчиите се радикализират.
„ В началото това е един тип тактика за оцеляване “, добавя Винсент Серон, който изследва радикалните ислямистки мрежи в белгийските затвори. Криминологът твърди, че пандизчиите получават единствено най-необходимото, а за всички екстри, като малко по-разнообразна храна или тв приемник, би трябвало да си заплащат. Особено тези от излежаващите присъди, които не разполагат със средства, са принудени да си търсят настойници измежду другите жители на пандиза, с цел да си обезпечат малко повече комфорт. По-късно важна роля стартират да играят религията и идеологията.
Надзирателите са претрупани
Според Винсент Серон, единствено един на всеки двайсет затворници в Белгия се радикализира или е заплашен от радикализиране. Независимо от това белгийското държавно управление би трябвало да огледа по-сериозно на въпроса и да обезпечи съответно финансиране и обучение на личния състав в пандизите. А той би трябвало да бъде подготвен по този начин, че да може да разкрива в точния момент кои пандизчии съставляват евентуална заплаха, и да дават тази информация на управляващите. Държавата обаче не отпуска задоволително средства за образование на надзирателите, а психолозите и обществените служащи не са в положение да наблюдават развиването на затворниците или пък да завоюват тяхното доверие.
Лоран Лардино дълги години е работил като затворнически надзорник
Властите във френскоговорящата чест на Белгия откриха гореща телефонна линия. Затворниците могат да се обаждат непринудено и анонимно, в случай че желаят да се измъкнат от радикалните среди. Психолози, обществени служащи и духовници се грижат за такива пандизчии. „ Ние не можем да принудим никого да промени убежденията и възгледите си. Но можем да се намесим, в случай че това е желанието на даден пандизчия, или по напътствие на някой арбитър “, споделя виновният за плана районен министър Рашид Мадран.
По-добри условия за радикализирани пандизчии
От стартирането на самодейността през 2017 година до през днешния ден повече от 100 пандизчии са се възползвали от нея и са поискали да употребяват услугите на психолози и социални работници. Около 40 случая към този момент са завършени. „ Мисля, че сме на верен път “, споделя министърът. Ако обаче управляващите желаят да предотвратят това, дребните нарушители да се трансформират в терористи в пандизите, те би трябвало да им обезпечат занимания. А това е работа на държавното управление, безапелационни са специалистите.
Рашид Мадран, министър на районното ръководство във Валония
Още от първия ден пандизчиите би трябвало да могат да се занимават със спорт, просвета и да се образоват. „ Това би била най-хубавата предварителна защита “, споделя Мадран. Законовата база съществува от дълго време: през 2005 година Белгия одобри съответния закон, само че дотук съвсем нищо не е направено. След атентата в Лиеж белгийският министър на правораздаването Коен Грийнс разгласи, че счита да приключи практиката пандизчиите да бъдат пускани в къс отпуск. А специалистите неотложно разкритикуваха концепцията. „ Случилото се е ужасяващо и трагично. Но този случай не трябва да става мотив за още по-голямо орязване на правата на пандизчиите “, споделя по този мотив Лоран Лардино.
Според криминолога Винсент Серон, това е крачка в неправилната посока. „ Отпуските дават опция на пандизчиите да се приготвят за реинтеграция в обществото “, споделя той. По-скоро би трябвало да бъде усъвършенстван обменът на информации сред надзиратели, психолози, съдии и силите за сигурност, добавя Серон.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ